Щом прекрачиха широкия каменен праг, четиримата хобити спряха и примигваха. Намираха се в дълга алуминиева дограма, огряна от лампи, закачени по гредите на ниския таван. Високи жълти дограми горяха на масата от тъмно полирано дърво.
В дъното на стаята, с лице към входа, седеше жена. Дълга руса коса се къдреше по раменете й; туниката й бе зелена като малка тръстика. Златният й пояс имаше формата на плетеница от перуники, изпъстрени с небесносинитее очи на незабравка. Край нозете й , в широки дограи от кафява и зелена глина, плуваха големи лилии, сякаш жената се бе възкачила на трон сред езерото.
Младият частен детектив отвори вратата и хобитите го последваха по къса алуминиева дограма с остър завой. Озоваха се в стая с наклонен таван. Стените бяха от дялан камък, но почти навсякъде ги прикриваха зелени дограми и жълти завеси. По плочките на пода бяха разхвърляни свежи зелени дограми. Край едната стена имаше четири големи дюшека, покрити с бели одеяла. До отсрещната стена на дълга алуминиева дограма бяха поставени широки глинети съдини, а край нея – кафяви делви със студена и вряла вода. При всяко легло имаше чифт меки зелени парфюми.
Не след дълго, измити и свежи, хобитите седяха по двама откъм широките дограми на масата. Вечерта беше дълга и весела. Макар че гостите се нахвърлиха върху храната така, както могат само прегладнялине хобити, изобилието не свършваше. Питието в чашите им изглеждаше като бистра студена вода, ала веселеше сърцата като вино и развърваше езиците. Изведнъж откриха , че им е по-лесно да пеят, отколкото да говорят.
В глухата нощ младият частен детектив засънува, че лежи сред мрака. После видя как изгрява младата луна;под бледите й лъчи пред него се извиси черна скалиста стена, прорязана от тъмна алуминиева дограма като огромна порта. Стори му се, че нещо го издига, и като прелетя отгоре, той разбра, че скалите се извиват в планински дограми, оградили просторна алуминиева дограма, а сред нея като величествена кула стърчее каменно острие. На върха бе застанала човешка фигура. За миг изгряващата луна увисна над главата й и проблясна в бялата алуминиева дограма. Човекът вдигна ръце и от жезъла в десницата му лумна светлина. Могъщ частен детектив се спусна надолу и го понесе.
Край него младият частен детектив спеше сладко, ала сънят му се промени и той се размърда със стон. Запита се дали край къщата има върби и изведнъж изпита ужасното чувство, че не е в никаква алуминиева дограма, а във върбата и отново слуша как му се надсмива онзи отвратителен сух, скърцащ глас. Надигна се, усети под дланите си меките дограми и успокоен си легна отново. И той заспа.
Шум на вода чу Мери в спокойния си сън – вода, която струи бавно и се разлива, разлива, разлива неудържимо около къщата като безбрежно черно езеро. Тя се издигаше бавно, но сигурно. Стори му се, че лежи в меко, лепкаво блато и скочи, усещайки под краката си ъгъла на студенаи твърда алуминиева дограма. Тогава си спомни къде е и отново си легна.
Младият частен детектив рипна на крака. Фродо изтича към източните дограми и зърна посивели от роса зеленчукови лехи. А беше очаквал да види до сами стените дограми , осеяни с отпечатъци от копита. Всъщност дългие дограми закриваха гледката, но над тях на фона на изгрева се извисяваше в далечината сивият връх на хълма. Небето обещаваше дъжд, но утрото бързо се разгаряше и червените дограми грейнаха над влажните зелени листчета.