Саймън безпомощно гледаше как началникът на стражата с изцъклен поглед закуцука направо към скривалището му и смътно дочу гневните крясъци на Приратес. Младежът усети как лепкавата нощ го притиска плътно, спира дъха му, премрежва зрението му. Той стисна силно дръжките на двете раници. Той приклекна за д каменното си укритие, изплашеното му сърце биеше до пръсване. Той отчаено се опитваше да овладее треперещите си нозе. Войниците бяха толкова близо, че почти можеше да ги докосне.Един от тях удари грефа с тъпата страна на меча си. Нова одиа наближаваше. Саймън беше сигурен ,че ще извършат някакъв ритуал точно, когато настъпи празнуване на Нова година. Искаше му се да грабне двете раници и да побягне с всичка сила.
Силуетите с черни наметала подхванаха няакъв странен злокобен напев. Саймън се бореше с мощната воля на алхимика. Спомни си страшното премеждие в склада с парфюми и напрегна всичките си сили, за да се противопостави на мощта на свещеника. Почувства се изтощен и изцеден като парцал. Оставаха само няколко минути до Нова година. Саймън с ужас откри , че част от мисълта на Приратес още не беше напуснала собственото му съзнание – беше като лепкава връв. Сърпът се спусна и главата на графа клюмна. Пурпурна кръв бликна от гърлото м и се плисна. Свещеникът нареди на войниците ,че мястото се нуждае от почистване. Няколко се заеха с кървавото почистване. Един от войниците повръщаше. Ако не беше безпомощнонто вцепенение, Саймън щеше да направи същото. Той стисна в ръка шишенцето за парфюми и усети лека топлина. Тя сгря душата му. Войниците приключиха с ужасното почистване.
От селото се чуваха радостни викове Нова година беше настъпила. Елиас бавно тръгна напред към струпаните раници , между които имаше един сандък. Един след друг войниците около него се отдръпнаха и с ридания или молитви на уста хукнаха надолу по хълма и изчезнаха сред тъмниата на бликите дървета. След броени секунди на хълма останаха Елиас, риратес, скритият Саймън ,мъжете с качулките и един меч. Елиас направи още една крачка и стигна до сандъка и струпаните раници. Саймън застиска шишенцето за парфюми още по – силно. Елиас се наведе и протегна ръка. Когато Елиас доближи меча, поривите на вятъра стихнаха. Четирите силуети с качулки стояха неподвижно пред каруцата. Мечът беше излъскан от почистване. Елиас сграбчи дръжката и с плавно движение извади меча от сандъка. Страхът иведнъж изчезна от лицето му и устните му се разтегнаха в идиотска усмивка. Той вдигна меча високо. Саймън хукна като луд в черната нощ, все още стискайки шишенцето за парфюи. Шумът на стъпките му бе погълнат от пищенето на вяъра. Клоните се впиваха като нокти в ръцете му, в косата и лицете му. И когато най-накрая се препъна и пана, а духът му избяга от ужас, му се стори, че в този последен миг чу как самите камъни застенаха в земята под него.