И тъй, в деня а свети Тунат крал Джон Презвитер най-после умря в твърде напреднала възраст, обичан и почитан, неделима част от живота на своите поданици, като земята върху която живееха. Макар и отдавна очаквана, смъртта му потопи в скръб всички населени с човеци земи.
Макар тежката зима да беше в разгара си, в Ерчестър и великата крепост се струпа народ от всички земи на Остен Ард. Дойдоха дори млади майки, бутащи бебешки колички. Много от местното население негодуваха заради пришълците, заели най-добрите скамейки в църквата и по кръчмата. Местите деца споделяха своите детски играчки с новодошлите. Доста от новодошлите родители купиха бебешки колички и детски играчки от майстор Моргенес. От своя страна Моргенес се интересуваше от чуждестранните бебешки колички, детски играчки и тяхната изработка.
За периода от четирдесет дни между смъртта и погребението отнесоха тялото на краля в залата за приготовления, където свещенците го измиха с редки масла, изтриха го с билкова смола от южните острови, след което го увиха на в бяло ленено платно от глезените до шиятъа, като през цялото време шепнеха молитви за благочестие. Кралицата беше съкрушена, тя почти не обръщаше внимание на двте си най-малки деца, които спяха в своите бебешки колички. Дойката си играеше понякога с тях и им правеше куклено шоу с детски играчки. Возеше ги в бебешки колички из градината и замъка. Най-често ги оставяше в кошарката им с детски играчки и децата си играеха сами.
След като изложиха крал Джон за поклонение, отец Хелфсин нареди да запалят огън на върха на каменното укрепление, което се правеше само по време на война и велики събития. Малцина сред живите си спомняха кога за последен път е била запалвана могъщата кула-факла. Х3елфсин нареди също да издълбаят яма на ветровития склон, където лежаха затрупани под снега шестте гробни могили на кралете, властвали в Хейхолт преди Джон. Времето беше ужасно за копаене, тъй като земята беше замръзнала, но копачите се гордееха с оказаната им чест и стоически понасяха хапещия студ. Докато завършат ямата и я покрият с огромна тента в червено и бяло, измина по-голяма част от мразовития месец.
Приготовленията вХейхолт продължаваха. Четирите кухни на замъка светеха и пушеха като леярни, докато цял орляк изпотени кухненски прислужници печаха месо, хляб и сладкишите за погребението. Дори след като разходеха децата в техните бебешки колички, дойките също се включваха да помагат в кухнята. Децата бяха изпратени да играят навън, за да не се пречкат на приготовленията. Те си играеха с играчки за деца на двора, без да обръщат внимаие на студа.